Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Пет места, които пазят българския дух

Понеделник, 11 Юли 2016 / Места
1187
  • Боженци

 

Местата, които пазят традициите, историята и духа на Възраждането в България, са много повече, разбира се. Тук разказваме за пет от тях, където хората са запазили гордия си дух и до днес заедно с традициите и занаятите. 

 

Копривщица

 

Безспорно Копривщица е един от най-красивите типично български градове, където всеки камък пази историята. Статутът на архитектурен резерват и град-музей в случая само помага – повечето от Възрожденските къщи и музеите са поддържани и никъде в града няма да видите нещо различно като стил от автентичния му някогашен вид. Заради бурната си революционна история градът е опожаряван многократно и от първото селище днес е останала само една къща – Павликянската.

 

 

Тук самият Васил Левски е учредил революционен комитет, а преминаването по каменния мост, на който е гръмнала първата пушка, е задължително за туристите. Духът на българското пази и занаятчийската чаршия, но и всяка от къщите-музеи тук. Градът е известен с традиционната възстановка на Априлското въстание, която се случва всяка година на 1 май.

Едно от преданията разказва, че старите пътища, свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище, се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица. Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото било подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.

 

 

Заради природата тук се заселило старобългарско семейство със стадата си - „жупа“. С увеличаване на броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор – Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.

Неофициален химн на града е песента "Хубава си, моя горо".

 

Свежен

 

Село Свежен се намира в красива котловина в Сърнена гора на 60 км северно от Пловдив. Над него се извисява връх Ботев на Стара Планина, а къщите са разположени в две махали на двата бряга на реката.
Селото е архитектурен резерват, но за съжаление повечето от къщите са в лошо състояние. Тук може да се видят 101 къщи, повечето от времето на Възраждането. 15 от тях обаче са по над 300 години.

 

 

Смята се, че първите заселници на Свежен са избягалите от Търново боляри. Те избрали да се заселят тук, защото мястото било труднодостъпно, запазили „синята кръв“, а с времето селището се разрастнало до градче. До 1934 година селото се е казвало Аджар.

 

 

Според преданията населението му било известно с привилегиите си от султана, включително тази да може да носи оръжие. Българската традиция е запазена от Аджарската книжовна школа, която е продължение на Търновската. Тук са преписани хиляди ръкописи, както и паисиевата История славянобългарска. Заради активното участие на жителите на селото в Априлското въстание, през 1877 година то е опожарено. Около половината от къщите обаче са запазени. 

 

Бoжeнци

Боженци е малко селце, сгушено в Централна Стара планина. Намира се на 15 км югоизточно от Габрово и е разположено в котловина, прорязана от малка рекичка. Архитектурен резерват, запазил много къщи от Възраждането.

 

 

Според легендата селото е основано от болярката Божана. След превземането на Велико Търново от турците през 1393 година, тя се е заселила тук заедно с деветте си сина. Селото се е разраствало, защото през Боженци е минавал важен път, пресичащ планината. Жителите развивали животновъдство, занаяти и търговия. Те строили живописни български къщи с високи каменни огради, ковани порти и дюкянчета. И до днес селото пази непокорният дух на гордите балканджии.

 

 

В две музейни къщи от 18 век и първата половина на 19 век са подредени експозиции, разкриващи битието на видни боженски фамилии, с чието дарителство са строени църкви, къщи, училища. Оттук лесно може да се разходите до Етъра, Трявна, Соколски манастир, Дряновски манастир, Пещерата Бачо Киро и паметника Шипка.


Жеравна

Село Жеравна се намира в Стара планина, на 12 км от Котел, на 50 км от Сливен, на 110 км от гр. Бургас и на 330 км от София. И тук времето е спряло, а хората живеят с характерното за планинците спокойствие.

 

 

През 17 век селото е било голям занаятчийски и културен център с няколко хиляди души население, главна улица и много дюкяни. Главният поминък на местното население бил овчарството и занаятите.

 

 

Днес Жеравна е архитектурен резерват с добре запазени и възстановени възрожденски къщи, изографисани и с изящна дърворезба, тесни калдъръмени улички и многобройни чешми. В околността бликат множество извори, повечето от които са отведени в чучурите на чешми. 172 от 330 къщи в селото са паметници на културата. 

 

Орешак

 

Село Орешак се намира на 8 км източно от Троян. Селото е известно с Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата - единственото място в България, където майстори от цялата страна показват творбите си.

 

 

Всъщност има данни, че на това място са живели хора още от времето на палеолита. Тук е известният Троянски манастир „Успение Богородично“, който е третият по големина в България след Рилския и Бачковския.

 

 

Манастирът се намира на брега на река Черни осъм и е основан в началото на 17 век от няколко атонски монаха отшелници, които донасят със себе си чудотворната икона на Богородица Троеручица. 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

места, архитектурни резервати, история, Възраждане, традиции, занаяти

Street of Art

Отворени врати в Националната библиотека

Вторник, 06 Септември 2016 / Под прожектора
Изложби и посещения в дигиталния център на библиотеката в дните на отворени врати    Как старите книги влизат в компютъра, колко от тях можете да откриете на страницата на Националната библиотека и как се случва процеса? Можете да разберете всичко това, ако посетите Националната би [...]

Българско хоро се изви в Брюксел

Неделя, 23 Април 2017 / Под прожектора
То вече е традиционно за българската общност в ЕС   За пети път в Брюксел се изви голямото българско хоро, превърнало се вече в традиция за балканските общности в града. Тази година събитието е организирано от евродепутата от ЕНП Ева Майдел и под патронажа на председателя на Европейски [...]