Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Улично правосъдие

Вторник, 28 Март 2017 / Общество
216
  • pixabay.com

И какво печелим, като пребиваме и избиваме?

 

Няколко заглавия от последните дни:

„Пребиха жестоко мъж в градски автобус в София“ - 28 март, София

„Шофьор удари нарочно кола след скандал на пътя“ – 20 март, Пловдив

Шофьор счупи ръката на друг след засичане на пътя“, 6 март, Разград

...

„Смърт в центъра на София заради забележка за силен клаксон“ – 2 декември, София

 

Този списък с черни заглавия може да бъде продължен безкрайно. Около нас е пълно с безсмислена агресия и смърт. За паркиране, засичане, заради забележка, ... заради озверяване и безнаказаност.

Случаят от снощи – 34-годишен мъж е в болница с опасност за живота след като е пребит от двама (двама е повече от един) в автобус на градския транспорт в София. Подробности за инцидента от МВР не съобщават, не става ясно за какво са се карали, нито кой е виновен, нито дали хората наоколо са снимали безучастно с телефоните си, както стана докато пребиваха 18-годишният Тодор във Враца.

И впрочем подробностите около този и всички останали подобни инциденти не са най-важното. Случаите са много и в много от тях свидетелите на инцидента са стояли безучастни.

В нашето "общество" така си решаваме споровете – пребиваме брутално и жестоко, особено, ако сме по-силни, особено ако сме повече. И няма никакво значение кой е прав и кой е крив. Важно е само кой е по-силен.

Безсилие е да пребиеш някой, само защото нямаш аргументи срещу него.

Нагло е е да пребиеш някой, само защото не си съгласен с него.

Брутално е да пребиеш някой, само защото те дразни.

Подло да е пребиеш някой, само защото е по-слаб от теб. Още по-подло е няколко човека да се нахвърлят и счупят от бой друг, още повече, когато е сам и по-слаб от тях. Без значение кой е прав – нищо мъжко няма в това. И нищо човешко.

Защо? Защото шефът не плаща? Защото смяташ, че си повече от останалите? Защото снощи не си си доспал? Защото за теб правилата за останалите не важат? Какво печелиш като причиняваш болка на останалите? Проблемите решават ли се? 

А помните ли Тодор от Враца и дебата, който за кратко водихме – възмутихме се не само, че младежът е пребит от по-силни от него. Пак заради скандал на пътя. Възмутихме се и защото хората, които е можело да се намесят, са снимали с телефоните си отстрани.

Дали са се изплашили, за да останат безучастни?

Дали са търсили лайкове в социалните мрежи?

Дали са преценили, че не е тяхна работа...

Да, не е тяхна работа, има служби, които би трябвало да отговарят за реда и би трябвало да решават спорове, ако има такива. Да прилагат законите, когато те са нарушени.

Сега за Тодор си спомнят малцина близки хора, на които той липсва. А ние продължихме да се избиваме.

Ето още едно заглавие от последите дни:

„Братя Дамянови невинни и за хулиганство и за смъртта на Тодор Йорданов от Враца“ – 24 март, Враца.


Още по темата: 

В какво се превърнахме? 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

агресия, улично правосъдие, побой в градския транспорт

Street of Hope

Подписаха договор за увеличение на заплатите в детските заведения в София

Петък, 26 Май 2017 / В клас
Медицинският персонал в яслите и училищата в столицата ще получи по-високи възнаграждения от 1 юни    14% средно увеличение на основните месечни заплати ще получат работещите в общинските самостоятелни детски ясли, здравните кабинети в детските градини и училища, и млечните кухни. [...]

Това трудно и досадно писане...

Четвъртък, 08 Юни 2017 / Родители
Защо писането на ръка е истинско изпитание за съвременните деца и как да помогнем?   Писането на ръка е истинско изпитание за много деца. То изисква мускули, които се развиват чрез художествени проекти, домакинска работа, катерене по детски площадки, игра с кубчета, пластилин и т.н. За [...]