Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Стрес тестове или фантастика на внесени одитори

Понеделник, 15 Август 2016 / Общество
870
  • Финансистът смята, че стрес тестовете не дават верни резултати

Дали целият шум не се използва за кампании срещу определени банки, пита финансистът Емил Хърсев 

 

Да изясним веднъж завинаги – окончателните резултати от проведените прегледи на активите и стрес тестове на банковата система в България показват стабилност както по отношение на ликвидността, т.е. наличните пари в трезорите, така и на капиталовата им адекватност. В резултат на системата на валутен съвет, налагаща изключително екстремни ограничения на българската банкова система, която работи без институция, която да изсипва водопади от пари, подобно на Европейската централна банка, Федералната резервна система на САЩ и Британската централна банка, при нас банките преминаха най-страшния тест в реални условия на изключително дълбока депресия. И това на фона на икономиката ни, която в момента е във фаза на очевидно излизане на повърхността със сериозен ръст на брутния вътрешен продукт от 3%, по данни на националната статистика а, по моему – двойно подценен.

Всички изводи по отношение на банките поотделно показват, че състоянието им е значително по-добро, отколкото се предполагаше на база на всякакви анализи, които преди това се публикуваха и на чиято база Министерството на финансите предвиди специален буфер, ако евентуално се наложи намеса за подкрепа на банковата система.

Такава процедура не е нужна. Разбира се, винаги, на всяка банка и по всяко време и място на света може да й се каже, че е много добре да си увеличи резервния капитал. Така или иначе и при най-песимистичните сценарии, при които са правени оценките за качеството на активите на българските банки, според които бизнесът е рискова работа, при преценката за необходимите допълнителни резерви сумата е нищожна в сравнение с потенциала на банковата ни система. Всички тези малки условности, за които се говори като минуси, са плод на фантастиката на проверителите. Внесени одитори, без грам идея за финансовата действителност в България, очевидно без опит въобще за работа в Източна Европа, с развитие на някакви техни виждания колко опасно е да се води бизнес в България и колко рисков е българският бизнес. Оттам, след като е рисков, се счита, че всеки кредит за български предприятия, който е обезпечен с оборотни активи, въобще с нещо, което не е ипотека, не е държавна гаранция и прочие, е рисков. Това е класически сценарий по субективна преценка, и то при ясна регулативна база, която е категорична, че всички банки до една спазват изискванията на международните стандарти и до една имат излишък.

Сред банковите и финансовите среди в Европа има консенсус, че т.нар. стрес тестове, тази експериментална практика на регулатори и бюрократи от ЕС, наречена проверка на качеството на активите, е абсолютно невярна – нито се проверява качество, нито пък е реална проверка, защото става дума за ровене на документи и налагане на предварителни шаблони. Виждате какво причини тази практика в Европа само преди няколко седмици – за малко да бяхме станали свидетели на предизвикване на банкова криза на Стария континент. Подплашиха хората с глупостите. И това не се притеснявам да го кажа на глас, защото нямам намерение да правя кариера по регулатори, комисии и прочие.

Това важи и за стрес тестовете в България. Помислете върху това – банка, на която се препоръчва да увеличи резервите си, може да покрие въпросната препоръка само с печалбата си за 10 месеца. Това е на фона на печалбите на трезорите, които оперират у нас и които с лекота могат да отговорят на т.нар. препоръчителни допълнителни резерви на тези абсолютно измислени книжни експерименти при изключителен драматичен сценарий, трагично песимистичен. Защото, ако този сценарий се сбъдне, банките ще са ни най-малкият проблем – това означава верижно закриване на предприятия и милиони без работа.

Проблемът в случая, освен с твърденията на проверяващите, е, че такива субективни тези могат да се използват за лансиране на неистини в медийното пространство. На нас ни е известна кампанията, водена от редица протестъри и общественици срещу конкретни български банки, и това не е случайно. Не трябва да се играе със страховете на хората, защото съзнателно водената кампания срещу банките с преобладаваща българска собственост не е нито нова, нито нещо странно, без да навлизам в територии и теории, различни от компетенцията ми.

Тезата, че банки трябва да вдигнат капиталите си, е невярна, защото няма изискване за вдигане на капитала. Има такова за допълнителни резерви, но това са много различни неща и всеки, който лансира подобни твърдения, трябва да се върне за допълнително обучение по икономика.

Да, съветват едни определени банки, особено тези, които работят с българската икономика и които не се занимават с това да събират спестявания в България и да ги внасят в особено атрактивно изглеждащи за проверителите борсово търгуеми ценни книжа, чиято стойност е силно под съмнение. Друг е въпросът, че именно на борсите станаха големи провали, а не в кредитирането на реална икономика.

Нека да е ясно и друго – в международен план никой вече не обръща внимание на тези стрес тестове. Те се дискредитираха драстично през последните два месеца и доказаха абсолютната си непригодност. Що се отнася до българския бизнес, мисля, че е добре, че най-накрая успяхме да затворим една страница от историята, изключително поучителна относно негативните изводи, които могат да се направят по отношение на организация и ненужно провеждане на прескъпи експерименти. Цялата тази кампания сигурно струва повече от 10% от въпросните съвети за образуване на допълнителни резерви. Да, БНБ цитира някакъв разход от 3 млн. лева, но това са само разходите на централната банка по външни услуги на експеримента. А всичките тези 28 банки, те не са ли си плащали?

Крайният извод въпреки всичко е положителен. Само преди година Европейската комисия бълваше невероятни и безпочвени съмнения за потенциални опасности пред банковата ни система.

Ако си вземем поука от проверката на качеството на активите на банките, би трябвало Комисията за финансов надзор първо да ограничи обхвата на подобни експерименти с пенсионните фондове, за да намали разходите. Защото тези хора ще гребат с големи лъжици от пенсиите на хората, ужким да ги проверяват, а всъщност ще ги доят.

 

Коментарът е на финансиста Емил Хърсев за „Труд“





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

банки, стрес тестове, БНБ, активи, икономика, бизнес

Street of Art

В залата на славата на рокендрола

Вторник, 12 Април 2016 / Под прожектора
  Легендарните рок банди Дийп Пърпъл, Чийп Трик и Чикаго бяха включени в американската Зала на славата на рокендрола в Кливланд, щата Охайо, с което бе признат техният принос за развитието и увековечаването на рокендрола, съобщи „Холивуд рипортър“, цитиран от БГНЕС.   [...]

Къде да подредим книгите

Неделя, 06 Ноември 2016 / Стил
Домашната библиотека е онова, което прави един дом истински   В дом без книги може да има всичко, но няма истински уют. С годините обаче мястото за ценните ни колекции става все по-малко, затова тук се опитахме да подберем идеи за това как да разположим библиотеките така, че да е едновр [...]