Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Една майка от Кюстендил

Понеделник, 07 Август 2017 / Истории от града
343
  • StreetWatch

Има много истории като тази и всяка от тях си струва да бъде разказана заради онези другите истории, в които няма надежда

 

Не мога да ви покажа тази жена, не я попитах дали мога да разкажа историята й, не я и снимах. Всъщност нито името, нито лицето й са толкова важни. Важно е това, че вместо да изостави болното си дете, тази жена е изпратила мъжа си да работи в чужбина, за да може да се погрижат за него.

Представете си циганка на около 30 години, която говори абсолютно правилен български език, но с онзи типичен и добре познат акцент. Говори с мъжа си на езика, с който е израснала, а с децата си – на български. Или поне това беше езика, който използва с децата, докато беше на детската площадка.

Всъщност тя стоеше отстрани с бебешка количка и друга жена до себе си и нямаше да се намеси, ако не беше чула спора със сина ми, който се опитваше да играе на карти с момиченцето, с което жените бяха дошли. Детето не искаше да чуе какво му обяснявам и от играта им нищо не се получаваше. Момиченцето мълча през цялото време, замислих се дали може да говори български, но очевидно разбираше какво му казваме. Жената стана, прибута бебешка количка с най-кроткото бебе, което съм виждала и спокойно помогна на децата да се разберат. После тихичко приседна да ги изчака, а бебето стоеше в скута й и се усмихваше...

Малко отклонение – това е квартална площадка, на която се събират семейства, които се познават и чиито деца растат заедно от бебета. В пясъчника са оставени играчки, които вечер не се прибират по къщите, просто се завиват с едно платнище, повече заради котките, отколкото заради някой пришълец. Преди да си тръгне с момиченцето, което се оказа нейна племенница, жената прибра разхвърляните играчки и ги зави с платнището. Просто така.

 

 

Сега историята. Майката оставила голямото си дете в Кюстендил при роднини, за да дойде в София на рехабилитация с бебето. Бебето се оказа на годинка, въпреки че изглежда доста по-малко. Родило се в началото на 6-тия месец с множество увреждания. Още по време на бременността лекарите са убеждавали майката да прекъсне бременността, но тя била твърдо решена да роди детето. След операцията в болницата продължили да я убеждават да подпише документи, с които да се откаже от него, защото уврежданията на плода били несъвместими с живота. Плодът обаче си имал име – Георги и майка му била упорита в решението да се бори за него. 

Гого живял три месеца в кувьоз в София, имал проблеми и с двата бели дроба – и до днес вкъщи използвали кислороден апарат, имал 4 дупки в сърцето, получил инсулт... Майка му се научила вечер да пие кафе - от страх, че ако вземе да заспи, той може да се задуши, а тя да не е насреща да му помогне. И до момента лекарите я убеждават, че това дете няма да проговори и няма да проходи. От начина, по който разказва за това, си мисля, че може би се опитват да я подготвят, че няма и да живее.

Тя каза само, че лекарите плашели хората...Аз пък й казах, че виждам как това дете вече е готово да проходи, защото не му се стоеше спокойно в скута й. Тя сподели, че сега се опитват да го научат да лази и че много иска да чуе "мамо". 

Казах й за едно място, за което съм чувала, че предлага всякакви възможности за терапия и рехабилитация за деца с увреждания само срещу направление от специалист и предложих да потърся телефона, а тя го записа със светнал поглед и треперещи ръце...И няколко пъти благодари. 

Това е историята. Сигурно повече няма да видя тази жена, защото е в града само за 10 дни заради процедурите на детето. Но съм сигурна, или поне много искам да бъда сигурна, че това дете ще проговори и ще проходи. Сигурна съм и че 9-годишната му сестричка ще продължи да бъде отличничката на класа, както се похвали майката.

Впрочем таткото заминал на гурбет в чужбина, когато Гого бил на три месеца, за да могат да се погрижат за двете си деца. Говореше по скайп на малкия си син – така чух на какъв език говорят помежду си.

Когато аз самата бях в родилното отделение, се запознах с едно момиче с по-голям корем от моя, на което му предстоеше раждане-аборт - лекарите не й даваха никаква надежда, че бебето ще е здраво. Беше загубила всякаква надежда и се опитваше да не влага чувства в това, което предстои. В същото отделение имаше и ромка, която отказваше да подпише документи за планиран аборт, въпреки че лекарите й обясняваха, че уврежданията на детето са несъвместими с живота. Жената не можеше да разбере какво значи това и продължаваше да пита какви са шансовете на детето. Тогава се замислих колко страшно звучи това "несъвместимо с живота", но така и не разбрах какво стана с тези две майки.

Вероятно има много истории като тази на майката от Кюстендил, но всяка от тях си струва да бъде разказана заради онези другите истории, в които няма надежда.





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

деца, родители, майка, Кюстендил

Street of Art

Почина журналистът Диян Моркин

Неделя, 13 Ноември 2016 / Под прожектора
Ще го помним като прекрасен човек с остро перо и невероятно чувство за хумор   Разследващият журналист Диян Николов (Диян Моркин) почина след тежко заболяване вечерта в събота на 47 години, съобщи „24 часа“. Почти година Дидо се бореше с рака, но накрая болестта го побе [...]

Хитрости за изгаряне на калории

Неделя, 01 Май 2016 / Хранене и Здраве
  Ако искаме да отслабнем, трябва да се храним редовно и да се движим достатъчно   Тялото на мъжа изгаря мазнините по-бързо, отколкото женския организъм. Причината е, че женските мастни клетки са по-едри. Затова жените отслабват по-бавно, но за сметка на това по-бързо качват килог [...]