Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Диагноза инсулт. А после?

Вторник, 12 Юли 2016 / Истории от града
1191
  • Лекарите спасяват хората, но после системата не може да ги поеме

Или какво се случва с близките на хора, претърпели подобен инцидент 

 

21 век. България. Всеки ден болниците изписват пациенти в безпомощно състояние, защото просто няма какво повече да се направи. Грижата на лекарите спира дотук – още в интензивното отделение на болницата. След тях щафетата поемат близките – ако има такива!

...

„Знаете ли какво се случва, ако ваш близък получи инсулт, има сериозни увреждания и се намира в безпомощно състояние? Изписват го от болницата на седмия ден, директно от интензивното отделение. А вие или трябва да стоите вкъщи (имате право на 10 дни болничен за гледане на близък и после може да напуснете работа….другият вариант е да намерите връзки и да си вземете продължителен болничен срещу съответната сума... всеизвестен, но трудно доказан факт), за да се грижите за него, може пък и работите денонощно, за да плащате за престоя му в хоспис. Там вероятно ще се грижат по-добре за него, но сумите за престоя варират между 30 и 50 лева на ден (в някои по-луксозни може и по 100 лева на ден)“.

Това разказва Ваня от столичния квартал „Младост“, която от три месеца се върти в омагьосан кръг.

Жената отглежда сама сина си и едновременно с това е необходимо да плаща лечението на майка си ( „Как да я оставя ... това е моята майка все пак“).

„Опитах да работя 12 часа нощна смяна за 25 лева надница и след това моята си - основна работа, но не се получи - издържах едва месец. Сега работя само допълнителни часове и вземам кредити, за да мога да поема разходите, които възникват ежедневно (лекарства, хоспис ,допълнителни консумативи… т.н.), разказва Ваня.

На 13 април майка й получава тежък инсулт. Транспортирана е до болница „Св. Анна“ след 2 часа чакане на линейка и получава сериозни увреждания. 66-годишната жена е неподвижна, не може да се обслужва самостоятелно, в съзнание е, но дезориентирана . (Последствията са сериозни едната половина на мозъка не функционира, засегната е подвижността на лявата половина на тялото. Докторите казват „Е….това е по-малкото зло, защото през 2009 година точно тази част е засегната и се налага ампутация на крайника над коляното - така или иначе не може да се движи, просто още ръката и мозъка - къде къде по лошо ще е ако работещите спрат да движат“, дава пример с огорчение дъщерята.

 

 

Така или иначе, състоянието на 66-годишната жена изисква медицинска грижа и постоянно наблюдение, само че такова на практика няма, поне не и по здравна каса или по линия на общинска услуга.

От болницата просто съобщават, че ще я изпишат и предупреждават близките й да си осигурят транспорт. Лечебното заведение не е длъжно да осигури транспорта. Съществуват обаче платени услуги – фирмата, която наема Ваня предлага специализиран транспорт (нарича се „от легло до легло“ - във всяка болница има „случайно“ подхвърлени визитки на такива фирми) срещу цена от 50 лева в рамките на София-град.

Декубитален дюшек може да се получи по социални програми, но не и в момента, в който трябва да прибереш близкия си човек у дома – процедурите отнемат месеци. Тук системата продължава да смазва хората - „Необходим е специален протокол, изготвен от комисия специалисти. В болницата не ми дадоха такъв, защото нямали комисия. Да я занеса на гръб или да платя още 2 пъти по 50 лева, за да посетим такава“, пита дъщерята.

„Хората се оправят както могат и ако могат, но искам да попитам какво се случва с пациенти в безпомощно състояние, които болниците трябва изхвърлят на улицата, ако близките им не пожелаят да поемат грижата за тях. Защото никой не те пита дали можеш. И без това съм затънала в заеми и неплатени сметки….от къде да взема още“, пита Ваня.

А какво се случва с тези болни хора, които изобщо нямат близки? Обикновено болниците нямат легла, на които да ги държат, а общинските служби отказват да ги приемат, защото са в състояние, което изисква медицинска грижа.

Тук трябва да уточним, че общински хосписи няма, има домове за стари хора, но с много малки изключения там се приемат само хора, които могат да се обслужват сами. А за място се чака с години. Алтернативата е единствено личен асистент – услуга, за която се кандидатства в общината (европейско финансиране проследено и организирано от общинските служби).

Подобни истории са често срещани в България, но ще дадем само още един пример.

Майката на Кристина Калъпсъзова от Шумен е изписана направо от интензивното отделение на 5-тия ден след инсулта. Жената не можела да преглъща храна и вода, била жив труп, а дъщеря й, която не е с медицинско образование, денонощно се чудела как да се грижи за нея, така че да не почине от глад и обезводняване, разказа преди време Blitz.bg.

„Казаха ми, че не могат да я рехабилитират, защото не е за рехабилитация и е в много тежко състояние. Така че ни пратиха вкъщи.“, разказва жената.

Подобна е и ситуацията на Ваня – „Никой не те пита можеш ли да се грижиш за този човек, или не, просто го изписват и ти трябва да си го прибереш“, казва жената.

 

Майката на Ваня преди инсулта

 

Рехабилитацията за евентуално възстановяване и раздвижване на претърпелия инсулт също не е възможна в случая. По принцип има клинични пътеки, по които да се осигури рехабилитация в лечебно заведение в Кокаляне, но за хора в такова тежко състояние се изисква придружител, или да плащаш 25 лв. на ден за санитар от работещите там да я храни, почиства и обслужва, да я води до различните съоръжения, процедури, споделя дъщерята. 

В този случай заради ампутирания крак и други здравословни проблеми и рехабилитация не е възможна. Така вариантът за дъщерята е или да гледа майка си и да остане с евентуалния доход за неин личен асистент, или да работи и да затъва още повече докато плаща за престоя на майка си в хосписа.

Ситуацията се влошава - преди няколко дни заради болки в крака от хосписа викат Спешна помощ и майката на Ваня е откарана в Националната кардиологична болница. Оттам правят изследвания и предупреждават, че може да се наложи ампутация и на другия крак.

Засега ще се опитат да го спасят, като поставят стент и отпушат запушения кръвоносен съд. Нова ситуация налага прием в интензивно отделение за овладяване на стойностите на кръвното налягане и съмнение за втори микроинсулт.

Все още не се знае какво точно ще се случи оттук насетне. Семейството остава в очакване на поредния шамар на съдбата.

 

 

 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

пациент, инсулт, хоспис, грижа, близки, безизходица

Street of Art

Храни за мозъка

Вторник, 01 Август 2017 / Хранене и Здраве
  Нищо не може да замени четенето, но някои плодове, зеленчуци и ядки помагат за добрата концентрация   Има храни, които запазват младостта на мозъка ни, въпреки процеса на стареене, който не можем да спрем. Но изборът на определени храни ни дава властта да контролираме здравето и [...]

Бижу според зодията

Понеделник, 20 Юни 2016 / Стил
Жените обичат накитите, но как да се ориентира човек какво точно да подари?     Независимо дали ще купите готови или ръчно изработени бижута, винаги остава съмнението дали жената ще ги носи или ще стоят в чекмеджето и няма да видят бял свят отново. Най-лесният начин е да изберете [...]