Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Няма виновни деца, има агресивни родители

Вторник, 26 Април 2016 / Родители
734
  • сн. pixabay.com

 

Трябва да сменим философията на отношенията си с децата, разбирането, че детето трябва да бъде наказвано, казва психологът Иван Игов

 

С около 15% се е увеличил броят на децата, заведени на отчет в детските педагогически стаи през миналата година, показват данните на Националния статистически институт. Става дума за 2849 малолетни и непълнолетни.

В края на миналата година на отчет в детските педагогически стаи са водени 9596 деца и юноши. От тях непълнолетни (на възраст от 14 до 17 г.) са 77,8%, като близо 79% са момчета.

Заради противообществени прояви през 2015 г. през детските педагогически стаи са преминали 6145 малолетни и непълнолетни. Най-често децата и юношите попадат там за бягство от дома (24,6%), употреба на наркотични вещества (9,3%), и за скитничество и просия (6,2%).

 

 

Иван Игов, консултативен психолог

 

Г-н Игов, за какво говори увеличаването на броя на децата, които се завеждат на отчет в педагогическите стаи?

 

Аз съм малко встрани от това, но е факт, че броят на децата с такива прояви действително е голям. И тук искам да припомня един факт, който се забравя – че Законът за борба с противообществените прояви и тези комисии, които завеждат децата към педагогическите стаи, действат по закон, който в основата си е написан през 1958 година.

Броят на децата, които извършват такъв вид противообществени действия никак не е малък, но в момента не се прави достатъчно не просто, за да бъде намален този брой, а и да се работи адекватно с децата, които са регистрирани в педагогическите стаи.

Съвсем наскоро бях на една среща при новия министър на образованието и там всички институции за пореден път си зададоха въпроса, че няма единна база данни за децата, които са в риск - предпочитам да ги наричаме деца в риск, а не престъпници, закононарушители, хора с противообществени прояви – както виждате дори няма и единно название за децата, които имат проблеми, да не говорим за работа с тях.

Другото странно нещо е, че аз лично съм изброявал поне 13 вида специалисти на училищно, общинско и държавно ниво, които би трябвало и би следвало да се занимават с деца с подобно проблемно поведение, но тези хора действат некоординирано, нецеленасочено и в края на краищата едно дете, което има проблеми в семейството и в училище, не бива навреме обхванато от съответните грижи и предполагам, че това е причината да се увеличава този брой.

 

Кои са основните грешки на родителите – детето, за да тръгне да прави нередни неща, има причина и вината не е негова.

 

Естествено. Много често ние приписваме на децата вина, а наистина те не носят вина за поведението си дотолкова, доколкото родителите би трябвало да обърнат внимание и да коригират това поведение навреме. Много са причините.

Основният проблем, заради който децата попадат в тези комисии – това е детската агресия. Тази агресия е резултат от фрустрация и е по-скоро проблем от липсата на социален опит и умения. Една трета от българските семейства се справят агресивно помежду си – това означава, че от най-ранно детство детето е видяло, че когато има проблем, този проблем не се обсъжда, този проблем не се решава заедно и този проблем предизвиква агресия в един от родителите, или в двамата едновременно. И е много логично с порастването си, то също да реагира по този агресивен начин – да не търси решения, да не се опитва да прави избори, да не се опитва да преговаря, а директно да става агресивно навън към средата около себе си.

 

 

Но когато говорим за детската агресия, тя не е обърната само навън. В момента ние говорим за онези деца, чиято агресия е обърната навън и в един момент попадат в полезрението на комисиите. В същото време, също толкова голям е процентът на децата, които насочват своята агресия навътре – започват да се чувстват по-малко значими, неуверени, започват да се самообвиняват и това в един момент може да доведе и до самоубийство. Тук е важно да се знае, че годишно в България се самоубиват между 50 и 60 деца. Няма точна статистика, просто защото те са деца и тези данни не се публикуват. Но само преди няколко години ние бяхме на първо място в света по самоубийство на момчета до 16 години – по данни на СЗО. Така че, това е един огромен проблем.

 

Вероятно трудно може да се реши проблемът с родителите, които нямат правилното отношение към децата си, но може ли да се разчита на работата на специалистите в училище да помогнат на тези деца?

 

Това е измислено преди повече от 2500 години, когато древните гърци са направили гимназионите - първите училища, които са съществували. Решението е там – ние не можем да помогнем на всички семейства, но можем да помогнем на всички деца да станат граждани. Факт е, че в момента нашето училище е на такова ниво, че то е абдикирало от конкретните проблеми на децата, и училището не учи децата на социални умения. Ние учим децата на куп безсмислени неща, но не ги учим как да решават ежедневните проблеми, включително да взимат решения, да правят избори, да се справят с проблемите, които имат без агресия – водейки преговори и подпомагайки се взаимно.

Аз съм бил в такива часове например в Германия – там 2 часа седмично още от първи клас се учи точно това. В други страни също има подобни програми, но така или иначе в България не успяхме да се преборим...

 

 

Само не ме поставяйте под дулото на националистите, но ако попитате едно дете какво значи „Късно е, чадо, мандалото лопна“, повярвайте, че освен думата „късно“ нищо друго няма да разбере. Защото национализмът ни е довел дотам да пълним главите на децата с излишни неща без да ги учим на практически умения. Когато едно дете има умения да прави избори, то има и алтернатива на агресията. Когато това не стане, такива алтернативи няма. Ето защо, според мен основната вина, след вината на семейството, е на училището.

А каква е „вината“ на родителите - българският родител няма усещането, че трябва да се учи на родителство, той смята, че онова, което е видял като дете, му е достатъчно да възпитава собственото си дете, без да си дава сметка, че нещата се променят бързо и сегашните деца нямат нищо общо с детството на родителите си. Тогавашните. Да вземем за пример мобилните устройства и социалните мрежи – нашите изследвания показаха, че само около 15% от родителите имат представа какво прави детето им на компютъра.

 

Можете ли да дадете пример за типична родителска грешка?

 

Трябва да се смени цялата философия на отношенията с децата, например философията за това, че детето трябва да бъде наказвано. Миналото лято на плажа до мен седеше една майка с дете на видима възраст около 4 години, момиченце, което плачеше, а тя се правеше, че не му обръща внимание. Аз стоях известно време и по едно време се обърнах към нея и й казах просто да го гушне, защото детето иска само да го успокои. Тя се обърна към мен и каза „Нека да разбере, че с мен не се постъпва така, тогава ще я гушна“. Представяте ли си тази млада майка какво приписваше на това 4-годишно дете – тя приписваше собствените си емоции, разбирания, ценности и искаше 4-годишното дете да разбира и да чувства като нея. Това е най-голямата грешка – че ние приписваме на децата такива чувства, емоции и поведение, каквото искаме от себе си или от възрастните като нас. Това е неумение да разбираш детето... Много често, когато децата плачат или страдат, те плачат не заради нещо конкретно, а заради това, че родителят не показва, или не дава необходимата подкрепа и обич – а тя е необходима за нещо съвсем просто – например заради това, че детето си е загубило играчката например.

 

И може би е алтернативата на онази агресия...

 

Точно така – когато детето научи, че когато страдаш, когато имаш проблем, това може да бъде решено с позитивна емоция, ще започне да го прави като възрастен. Когато това, което виждаш във възрастните, е, че когато си ядосан за нещо, трябва да си го изкараш на някого, тогава и ти започваш да правиш същото.

 

 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

деца, педагогическа стая, агресия, деца в риск, психология, училище, родители, Иван Игов

StreetBoard

Не чакайте системата да се оправи. Пробвайте се вие

Сряда, 12 Юли 2017 / Общество
"Не искайте всичко и веднага. Няма да стане. Но малките стъпки са мислими и реални. Те ни водят напред"   Казват, че хората си отиват от този свят, когато душата им не може да приеме нещата, които не могат да променят. Може би затова България губи най-борбените и най-смелите си хора. Д [...]

Поредна вълна от заразени мейли точи лични данни

Вторник, 14 Март 2017 / Общество
Този път съобщенията твърдят, че дължите пари и неустойки по сключен договор   Кибератака чрез вирус, пратен по електронната поща, се извършва в последните няколко дни, предупреждава дирекция "Киберпрестъпност" към Главна Дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП). Съобщение [...]